Venera Po Zalez Prizrak
в тиха стая слаба светлина
почеркът ми крив размазан по дланта
от дни съм тук, безброй думи изхабих
разбрал, че пак с лекота те отчуждих
бързам всеки ред да изразя
но мъчително прескача мисълта
капе свещта и запечатва ме
в това писмо, докато го прочетеш
някой ден
разкъсващ пристъп на самота
преследвам призрак в празната
илюзия
бели сенки гоня в слепота
пак преследвам те дори в съня
разкъсващ пристъп на самота
преследвам призрак в празната
илюзия
